Детските кавги: какво не бива да правят родителите

"Окото на 10-годишната ми дъщеря беше насинено на училищната площадка. Тя ми се обади и ме извика разплакана, настоявайки да се скарам на пообйника.
В нашето детство майките и бабите не бързаха да се месят, А ние се биехме често, после се сдобрявахме. Без намесата на възрастните. Сега не знам какво да правя." - пише майка и търси съвет. 
Трябва ли да се месим в детските кавги, обяснява психоложката Лариса Суркова.

1. Дайте му възможност да разреши само конфликта

Всички конфликти са неразделна част от живота. Децата винаги ще се карат, понякога ще се сбиват, ще се замерят със снежни топки (понакога с парче лед) и ще си дразнят.
Няма нужда да се намесвате в подобни ситуации, ако тези случаи са единични.
С други думи, ако агресията не е насочена конкретно към вашето дете и не се повтаря ден след ден, трябва да му дадете възможност само да разреши конфликта.
В крайна сметка това умение води до социализацията и вписване в колектива, за което родителите са толкова загрижени. Затова почти от люлката  изппращат децата си в клубове или детски градини.
Социализацията не е толкова в това двегодишните да играят добре заедно, а в преодоляването на различни конфликти и способността им да отстояват себе си.
Между другото, най-разгорещените битки обикновено избухват не между децата, които се опитват сами да разрешат ситуацията, а когато родителите се намесят.

Малки деца се бият на пясъчника. Снимка: Getty

2. Не се нахвърляйте, но и на игнорирайте

Ако децата не споделят люлката, най-доброто нещо, което родителите могат да направят, е да не се намесват. Нека те сами да преценят на кого да отстъпят.
В повечето случаи всичко ще завърши мирно. Но щом майките се приближат и от двете страни, за да се застъпят за децата си, те ще се почувстват подкрепени в своята агресия и не се знае как ще завърши този спор.

Най-често родителите са водени от добри намерения – да защитят децата си. Но едно дете може съвсем съзнателно да манипулира конфликта, призовавайки майка си за помощ, защото ако се оплаче, това означава, че не е виновно и дригият „нарушител“ трябва да бъде наказан незабавно.
Въпреки че ситуацията може да е коренно разрлична.

Най-лошото нещо, което една майка може да направи, е да отхвърли молбата на детето си с думите: „Не ме забърквайте във вашите конфликти“. Ако детето търси помощ, тя трабва да се отзове и да разбере какво се случва.
Единствената ситуация, която може да бъде по-лоша, е когато тя, водена от собствените си емоции, веднага започне да крещи и да се кара на „нарушителя“.

3. Покажете му как се излиза от конфликта 

Децата са наше огледало. Ако вие разрешавате конфликта, като викате, без да анализирате причините, тогава детето ще направи същото.
Вашата задача е да научите хлапето как да излиза от подобни ситуации.
Обяснето му, че преди да се сърди и кара на някого, трябва да изслуша и двете страни.
Покажете му как.
Напревете и вие същото. И тогава, като възрастен, нека мъдро прецени кой е прав и кой крив.
Предложете му да се извини. Това е задължителен елемент от програмата за помирение.
Много съвременни деца не умеят това, просто защото никой не им е казал и не е показал как се прави.
Мона Василева